Комисията за личните данни ще може да влиза в медии и да претърсва компютрите им

  • Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) ще може да извършва проверки в медии с право да влиза във всички помещения на редакцията и на достъп до всеки компютър и друго техническо средство за предаване на данни, както и право да изисква достъп до всички данни и до цялата информация, с едно-единствено изключение – няма да има право да иска разкриване на източниците на информация. Това става ясно от проекта за промени в Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), който правителството внесе в парламента в края на миналата седмица.
  • В него са направени някои корекции спрямо първоначалния вариант, които отразяват част от критиките по време на общественото обсъждане преди приемането му от Министерския съвет. Същевременно обаче там продължават да стоят редица тревожни текстове, не всички основателни критики са съобразени, нещо повече – при редакцията са се появили нови текстове и варианти, които пораждат нови опасения. В законопроекта има много неясни разпоредби, даващи възможност за широко тълкуване и произвол, както и казуистично търсени разрешения.Това е оценката на част от експертите, участвали в първоначалното обсъждане на проекта за промени в ЗЗЛД, който в края на тази седмица бе публикуван на сайта на парламента. Законопроектът е мащабен – близо 80 страници текст, от които само четири страници мотиви. Само по себе се това е крайно несериозен подход, още повече, че мотивите почти изцяло са посветени на значимостта на въвеждането на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни (т. нар. GDPR), но не и за отделните текстове по същество.Опасения за цензура и натиск върху медии
  • Едно от сериозните опасения са, че и новата редакция на законопроекта дава широка възможност за цензура и натиск върху медии и журналисти. По време на обсъждането бе коментирано, че журналистическата дейност трябва изрично да се изключи от приложното поле на ЗЗЛД, тъй като нейният регламент е другаде – Етичен кодекс, Конституция, закони, практика на Конституционния съд, на Европейския съд по правата на човека и др. Вместо това законопроектът прави опит да дефинира журналистическото изразяване и се дават казуистично изброени критерии за преценка дали то не нарушава законодателството за защита на личните данни. Към тези критерии остава като самостоятелна позиция "други обстоятелства, относими към конкретния случай", което е твърде общо и оставя възможност за всякакви интерпретации. Това обезсмисля останалите критерии и на практика оставя преценката на добрата воля на надзорния орган, което в българския контекст на отношение власт – медии не е добра идея.
  • Нещо повече, в проекта се е появил нов текст – чл. 25д, ал. 4, който дава ясни индикации, че КЗЛД ще извършва проверки в медии, като ще има правото на достъп до всички помещения на медията, до всяко оборудване и всяко средство за обработване на данни (т.е. до всеки компютър и друго техническо средство за предаване на данни), включително достъп до всички данни и до цялата информация, с едно-единствено изключение – комисията няма право да иска разкриване на източниците на информация.Текстът на чл. 25д, ал. 1 поставя сериозно въпроса за баланса между правото на изразяване и зщитата на личните данни и неприкосновеността на личния живот, казва адвокат Александър Кашъмов. Там се казва, че "обработването на лични данни за журналистически цели, както и за академичното, художественото или литературното изразяване е законосъобразно, когато се извършва за осъществяване на свободата на изразяване и правото на информация, при зачитане на неприкосновеността на личния живот". Така, както е формулиран този текст, няма баланс, а императивно изискване за зачитане на правото на неприкосновен личен живот, независимо от останалите обстоятелства и критерии, казва Кашъмов. Подобен императив е резултат от неверен превод на директивата, където балансът е водещ принцип, казва той.
  • Професионалната тайна остава незащитена
    На следващо място – въобще не е решен проблемът със защитата на професионалната тайна пак с оглед правомощието на КЗЛД да влиза в помещения, да има достъп до оборудване и да иска всички данни и информация. Проблемът бе остро поставен от адвокатите, тъй като те по закон са задължени да опазват тайната на клиента. Действително към чл. 12а, ал. 1 е добавено изречение, че когато при проверките на комисията и изискването на достъп може да се наруши задължение за опазване на професионална тайна или друго равностойно задължение за опазване на тайна, произтичащо от закон, то тогава администраторът на данни отказва да даде достъп, но само "до информацията, защитена като тайна". Съществуват цели информационни масиви, които представляват тайна, каквито са например адвокатските книжа по Закона за адвокатурата, това са делата на адвокатите, но същевременно вече има прецеденти на прекомерно упражняване на власт от КЗЛД спрямо адвокатите, казва адвокат Кашъмов. (Той има предвид натиска адвокатите да се регистрират като администратори на лични данни, ВАС обаче прие, че Законът за адвокатурата в случая е специален и това не е необходимо.) Според Кашъмов специално заради спецификата на адвокатските архиви, свързани с правото на защита на гражданите, би следвало целият този масив да е защитен от проверки, а не да се налага при всеки един случай да се обяснява защо е тайна, при положение че това е записано в закона.
  • При всички положения работата по проекта в парламента ще започне след ваканцията, което означава, че ще има достатъчно време той да се прочете и осмисли от всеки, който може да бъде засегнат от новото законодателство.

Виж източник